Още не мога да свикна с факта, че животът е бъкан с аномалии и грозни деформации. Знам го на теория, даже давам компетентни „акъли” на потърпевши, но с практиката самата аз доста куцам..... И дори още вярвам /миличката аз/, че в ония „хай”—среди, където лустросаният вид и поддържането на публичен имидж са приоритет, съществува все пак и човешкият момент....
Ще ви разкажа бързичко за последната аномалия, която ми се „натресе” нагло в професоналния път ей така, без да я очаквам и без да съм подготвена поне малко психически. Във вторник с прекрасния фотограф Васила Андреева, с която работя екипно за в-к „Труд” като стилист, снимахме нашумялата с любовните си истории фолкпевица Лияна. Признавам, че винаги съм имала предразсъдък към фолкжанра, защото не го „консумирам” чисто музикално. И винаги съм имала интелектуално предубеждение към фолкпевиците. И фиксираните със свръхдоза лак за коса букли винаги са ми внушавали евтина претенция, презвзетост, безсмислен каприз, изкуственост. Груба грешка. Извинявам се предварително. Може би просто не ми допадат такъв тип прически, защото се оказа,че те очевидно не са критерий за стил на поведение и начин на мислене.
Красивата фолкпевица Лияна, която може би по случайност носи етикетът „чалга”, ме очарова с човешкото си присъствие, естествено поведение, професионално отношение в работата.Нямаше грам стойка и поза. Тя просто свали лъскавите си диаментени бижута и ме остави аз да преценя какво да правя с визията й. И нито веднъж не измрънка, примерно, що пък на някои от снимките ще й сложа....пластмаса...
Това се случи във вторник.
В петък, след хиляди телефонни разговори, търчане, нерви, обикаляне по молове, и дребни „жертвоприношения” от моя страна, най-после се видях лице в лице с водещите на предаването „Търси се” по Би Ти Ви /събота сутрин, 11 часа/ Меги и Нели, за които трябваше да работя също като стилист.
Чакана среща. Готини мацки от екрана. Любимо предаване. Прекрасно сценично присъствие. Интелигентни. Страхотен телевизионен синхрон помежду им. Сори, спирам дотук.
Лично аз повече няма да гледам „Търси се” по Би Ти Ви и ще изпусна гости като Коста Цонев, примерно, Стефан Данаилов, кметове,министри и прочие.... Не, защото по взаимно съгласие няма да работя с мацките от екрана. А...защото когато публичният имидж се размине драстично с човешкото лице е...тъжно и....жалко. И когато хора, които пледират за интелект, защото правят интервюта с истинският интелектуален елит на България, и заснемет благотворителни предавания ,за да покажат от екран, че е хубаво и възпитателно да се прави добро, в живата среща ти покажат обратната страна на нещата, е някак жестоко. И разбираш колко по-щастлив е слушателят на чалга, когато му пеят за забава и купон, хора, които наистина се забавляват. И колко грозно унизен е телевзионният зрител, когато хора, които говорят за култура и добро, нямат елементарни хигиенни лични навици и критерии за култура и добро в живота извън сцената.
От вторник, до петък. В събота се случи една малка промяна с мен. Разбрах, че интелигентният човек е не този, който не слуша чалга, а този, който поне казва „Добър ден” на продавачте в магазините. Не, грешка. Щастливият човек е този, който поне по веднъж на ден разчупва нарцистичната си физиономия с усмивка. Майната му дали е фолкпевец, обикновен бакалин или....”ВИП”. В кавички.
Ще ви разкажа бързичко за последната аномалия, която ми се „натресе” нагло в професоналния път ей така, без да я очаквам и без да съм подготвена поне малко психически. Във вторник с прекрасния фотограф Васила Андреева, с която работя екипно за в-к „Труд” като стилист, снимахме нашумялата с любовните си истории фолкпевица Лияна. Признавам, че винаги съм имала предразсъдък към фолкжанра, защото не го „консумирам” чисто музикално. И винаги съм имала интелектуално предубеждение към фолкпевиците. И фиксираните със свръхдоза лак за коса букли винаги са ми внушавали евтина претенция, презвзетост, безсмислен каприз, изкуственост. Груба грешка. Извинявам се предварително. Може би просто не ми допадат такъв тип прически, защото се оказа,че те очевидно не са критерий за стил на поведение и начин на мислене.
Красивата фолкпевица Лияна, която може би по случайност носи етикетът „чалга”, ме очарова с човешкото си присъствие, естествено поведение, професионално отношение в работата.Нямаше грам стойка и поза. Тя просто свали лъскавите си диаментени бижута и ме остави аз да преценя какво да правя с визията й. И нито веднъж не измрънка, примерно, що пък на някои от снимките ще й сложа....пластмаса...
Това се случи във вторник.
В петък, след хиляди телефонни разговори, търчане, нерви, обикаляне по молове, и дребни „жертвоприношения” от моя страна, най-после се видях лице в лице с водещите на предаването „Търси се” по Би Ти Ви /събота сутрин, 11 часа/ Меги и Нели, за които трябваше да работя също като стилист.
Чакана среща. Готини мацки от екрана. Любимо предаване. Прекрасно сценично присъствие. Интелигентни. Страхотен телевизионен синхрон помежду им. Сори, спирам дотук.
Лично аз повече няма да гледам „Търси се” по Би Ти Ви и ще изпусна гости като Коста Цонев, примерно, Стефан Данаилов, кметове,министри и прочие.... Не, защото по взаимно съгласие няма да работя с мацките от екрана. А...защото когато публичният имидж се размине драстично с човешкото лице е...тъжно и....жалко. И когато хора, които пледират за интелект, защото правят интервюта с истинският интелектуален елит на България, и заснемет благотворителни предавания ,за да покажат от екран, че е хубаво и възпитателно да се прави добро, в живата среща ти покажат обратната страна на нещата, е някак жестоко. И разбираш колко по-щастлив е слушателят на чалга, когато му пеят за забава и купон, хора, които наистина се забавляват. И колко грозно унизен е телевзионният зрител, когато хора, които говорят за култура и добро, нямат елементарни хигиенни лични навици и критерии за култура и добро в живота извън сцената.
От вторник, до петък. В събота се случи една малка промяна с мен. Разбрах, че интелигентният човек е не този, който не слуша чалга, а този, който поне казва „Добър ден” на продавачте в магазините. Не, грешка. Щастливият човек е този, който поне по веднъж на ден разчупва нарцистичната си физиономия с усмивка. Майната му дали е фолкпевец, обикновен бакалин или....”ВИП”. В кавички.
